Нобелова награда за литература

Нобелова награда за литература
Представяне на наградите през 2008 г.
Присъждана за За значими приноси към литературата.
От Шведската академия
Държава  Швеция
Връчена за първи път 1901
Официален
уебсайт
nobelprize.org
Нобелова награда за литература в Общомедия

Нобеловата награда за литература (на шведски: Nobelpriset i litteratur) е сред 5-те Нобелови награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на Алфред Нобел.

Тя се връчва ежегодно на жив писател или поет, от която и да е страна, създал „в областта на литература най-забележителния труд с висши идеали“. Наградата се присъжда с решението на петчленен Нобелов комитет за литература към Шведската академия, която обявява името на избрания лауреат в началото на октомври.

Носител на Нобелова награда за литература е роденият в Русе немскоезичен писател Елиас Канети.

  • Най-старият човек, получил Нобелова награда за литература, е Дорис Лесинг, която е на 88 години, когато получава наградата през 2007. Най-младият е Ръдиард Киплинг, който я получава на 42 години през 1907.
  • Момзен също е най-отдавна роденият Нобелов лауреат (30 ноември 1817). Той е роден почти 138 години преди най-скоро родения лауреат, Мо Йен (17 февруари 1955).
  • Най-дълго живелият Нобелов лауреат за литература е Бъртран Ръсел, който умира на 97 години. Най-старият жив към август 2021 лауреат е Алис Мънро, която е родена на 10 юли 1931. Най-кратко живелият лауреат е Албер Камю, който умира в автомобилна катастрофа на 46-годишна възраст, три години след като получава наградата.
  • Наградата не е присъждана 6 пъти – 1918, 1935, 1940 – 1943 г.
  • Трима лауреати отказват да получат наградата: председателят на Нобеловия комитет Ерик Аксел Карлфелт (Швеция) през 1914 г. (затова когато умира през 1931 г., му я присъждат отново – единственият случай на посмъртно присъдена награда и на двукратно присъдена награда), Борис Пастернак (Русия) през 1958 г. и Жан-Пол Сартър (Франция) – 1964 г.
  • Седем пъти швед е печелил отличието, което се счита за един от основните дефекти на комисията, обвинявана често в национални пристрастия. [2]

България е единствената страна на Балканския полуостров без нобелов лауреат, но пък е редовен кандидат за Нобелоава награда по литература, като кандидатите започват с Вазов от Възраждането и стигат до Блага Димитрова. Единствен Димитър Димов отказва да участва за Нобел по литература, оставяйки така свободно широко поле за изява на българските автори в областта на медицинската литература.

Тъй като официалната информацията за номинациите, както и обсъжданията на кандидатурите, се пази в тайна в продължение на 50 години след обявяването на крайните резултати[3], информацията за номинации, направени в този период няма как да се провери.

От България кандидати за Нобелова награда за литература са били Пенчо Славейков, Иван Вазов, Иван Грозев, Елисавета Багряна[4] До днес обаче нито един българин не е печелил престижния приз, макар че Елиас Канети е роден в България. Той пише на немски и не говори български. Като австрийски писател става нобелов лауреат за литература за 1981 г. „за творби, белязани с широки възгледи, богатство на идеи и артистична сила“. „Спасеният език. Историята на една младост“ е първият том на неговата автобиографична поредица, която довежда до номинирането на писателя.[2]

За други номинации като Йордан Йовков, Емилиян Станев, Любомир Левчев, Блага Димитрова, Йордан Радичков, Антон Дончев, Валери Петров, Иван Бързаков има само информация в пресата.[5], [6], [7], [8], [9], [10], [11]

Copyright